Какво не знаете за крепостта Мезек

Върху едно от последните разклонения на Източните Родопи над село Мезек, Хасковска област, се издигат внушителните останки на добре запазена планинска крепост. Крепостните стени са изградени от местен ломен камък, споен с бял хоросан, като през определено разстояние каменната зидария е пресечена с пояси от четири реда тънки тухли.

Те ограждат площ около 7 дка и са запазени на височина до 8 м заедно с бойната платформа. Изкачването до нея е ставало по тесни каменни стълби, долепени до вътрешната страна на крепостната стена, като три от тях също са запазени. От южната, по-достъпната страна на крепостта, крепостната стена е подсилена с пет кръгли многоетажни кули. Входът на крепостта се намира в северозападния и ъгъл и е фланкиран от висока кръгла кула, като влизащите в крепостта е трябвало да обходят цялата западна стена, където са били изложени на ударите на защитниците.

Вътре в крепостта не са открити следи от значителни постройки, което дава основание на археолозите да твърдят, че Мезек е използвана само като убежище в случай на военна опасност. Особеностите на строителството позволяват крепостта в нейния сегашен вид да се датира към XI в. време на ожесточени нашествия на печенеги, узи и кумани към богатите селища на плодородна Тракия. Строена вероятно с общите усилия на няколко богати крайодрински български селища, крепостта, ако се съди по нейната запазеност, векове наред е изпълнявала успешно своето предназначение. Съвсем естествено е човек да се запита за името на тази голяма средновековна крепост, известна днес с името на селището, край което се намира, както и да потърси сведения за нейната съдба в средновековните писмени извори.

Като имат предвид датировката на крепостните стени, които сега се издигат над земната повърхност, редица историци предполагат, че тя може да се идентифицира със съобщената през XI в. крепост Неокастрои. Но Неокастрои според тези сведения е малка крепост и бързо изчезва от историческите извори. Трудно е да се предположи, че внушителните крепостни останки при Мезек отговарят на Неокастрои. Днешните останки при Мезек едва ли са на внезапно появила се през XI в. крепост. Околностите на крепостта са осеяни с многобройни следи, свидетелстващи за хилядолетен живот в този район. Ето защо най-вероятно е тази крепост да е построена със строителни материали, взети от по-ранни градежи на това място.

А колкото до името и, крепостта при Мезек със сигурност може да се отъждестви с голямата крайодринска крепост Версиникия, известна в нашата история с голямото сражение между българи и византийци през пролетта на 813 г., което утвърдило за десетки години българското надмощие в делата на европейския югоизток. След тежките поражения през 812 г., при които впрочем и българите понесли значителни загуби, византийците се подготвили за реванш.

В Константинопол били събрани войски от всички области на Византийската империя. Те били заклети от патриарха да се бият до последния човек, след това дали лична клетва на императрицата да не отстъпват пред езичниците бъл­гари. С изключителна помпозност византийската войска преминала през Източна Тракия и се спряла пред стените на Версиникия, където ги очаквала българската войска. Византийските военачалници горели от нетърпение да се сблъскат с българите. Византийските летописци не съобщават какви са били военните приготовления на българите. Но известно е, че през 811-812 г. българите, които имали несравнимо по-ограничени човешки ресурси, понесли тежки загуби, та дори се наложило за битката на 26 юли 812 г. в старопланинския проход, в който загубил живота си византийският император Никифор, да бъдат мобилизирани жени.

Затова в българ­ската войска при Версиникия вероятно е бил всеки боеспособен българин и всички са съзнавали, че отстъплението би било пагубно за България. Византийците, въодушевени от императрицата, атакували първи. Ромейските тагми с крясъци потеглили срещу българския строй. Тогава според летописеца Теофан Изповедник, комуто дължим подробностите за битката, българският център, съставен от тежка бронирана конница, мълчаливо потеглил като желязна стена срещу настъпващите ромейски тагми. Малко след това се раздал и бойният вик на тръгналите след тежката конница крила на българския строй — леката конница на аварите и пехотните отряди на българските славяни.

И тогава се случило чудо. Голяма част от византийските тагми се обърнали кръгом и… побягнали. Случилото се може да се обясни единствено с помощта на психологията. Византийците, пренавити” от клетви и закани, просто не издържали психически при вида на настъпващите български колони. В първия момент дори главнокомандващият българската армия хан Крум не повярвал на очите си и помислил, че бягството е византийски трик, целящ да примами българите в капан и преустановил настъплението на българските части. Но скоро се разбрало, че бягството е истинско и тогава българската конница не оставила никакъв шанс на бягащите.

Според Теофан почти никой не се спасил — дори тези, които успели да се изпокрият в крепостите по пътя за Константино­пол, били изловени и избити от настъпващата като вълна българска армия.

Село Мезек се намира западно от Свиленград, Хасковска област. Крепостта е разположена непосредствено над селото. Наблизо може да се посети тракийската куполна гробница Малтепе, построена през IV в. пр. н.е.